С носталгия към Българското Черноморие, което помним от нашето детство
Българското Черноморие от години привлича стотици българи, които през летния сезон се втурват към прекрасните златисти плажове. Изключително атрактивно описани от журналиста Мария Касимова-Моасе няма как да подминем колоритните ѝ коментари по отношение на това как тя самата вижда плажуването по родното ни Черноморие. Безспорно най-голямо впечатлени прави описаните на плажа Оазис. Тук се оказва, че ако решиш да отидеш и да се настаниш на шезлог и под чадър след 9 часа сутринта е направо невъзможно да се вредиш за хубаво място. Освен това любимо място от детството на нашата героиня тя се опитва да си върне спомените и за централните плажове на Лозенец и Созопол. Това, което тотално я отблъсква е не, че плажовете вече не са същите, а че хората, които плажуват по тях са опорочени във всяко отношение.
Дори и прекрасните места за почивка като Силистар, Делфин или Корал се оказват свърталище на зависими от алкохола и дрогата тийнейджъри, които опиянени от въздействието на новите си другарчета преспиват в спални чували директно на плажната ивица. А къде отиде онова безгрижие, което преди години изпитваше българския турист опънал кърпата си на чистия златист пясък? Журналистката с тъга споделя, че нейното пътуване до българското море сравнява с ролева игра, в която картината, която вижда на всеки един от любимите си плажове е потресаваща и отблъскваща. В заключение факта, че тя осъзнава – „..моята морска почивка не е тук.“ ни кара да се замислим защо се стигна до тук. Защо българското Черноморие изгуби своето очарование под въздействието на измислените, нагли и безскрупулни герои.
В дневника на една плажуваща откриваме толкова много истини, които би трябвало да ни накарат да се замислим над въпроса – защо позволихме нещо хубаво да се превърне в едно своеобразно сметище, изпълнено с празни кенове, остатъци от използвана тоалетна хартия, презервативи, фасове и миришещо на тоалетна?
